В постоталитарното ни общество мисълта, че сме се "отърсили" от ограничения за предприемачество се свърза с желанието на хора да имат влияние и възможности.
По принцип "Бизнес" е добра дума, но дали така се възприема в българското общество? Мисля, че не - в България все още се счита за мръсна дума. 
Но думата ли прави съдържанието и такова или ... идеите, които са задвижили този бизнес и начина по който се осъществяват?
Неминуемо всеки един от нас си е задавал въпроса: "Как се постига успех?". И като че ли преобладаващият отговор за България е: "С незаконна дейност, пране на пари от такава, с корупция, с връзки и всякакъв друг отговор, който не съдържа нещо добро.
Всеки би се радвал на това да има повече финансови възможности. И в това няма нищо лошо. 
Но трябва ли цената на успеха да мине по широкия път: чрез избор на "лесен" бизнес, с идеята "да направя повече пари независимо от всичко и всички" и чрез нарушаване на буквата и духа на закона, въплътили извечните стандарти: не кради, не подкупвай, не лъжи.
Европейският съюз или личният избор могат да променят бизнесите в България, да са задвижвани от добри идеи и реализирани по законен начин?

Не, не го прави, означава го. А бизнесът, независимо дали е чиста или мръсна дума, има една цел - да изпълни Маркс-Енгелсовата формула "пари-стока-повече пари". Нищо повече. Дори и в Търговския закон пише, че управителя на фирмата трябва да се отнася към печалбите й с "грижата на добър стопанин" :-)

от тях ли черпят вдъхновение и принципи за успех?

И дали Маркс и Енгелс са открили принципа на печалбата?

Съмнявам се ...

А "грижата на добрия търговец" по търговския закон трябва да се съобразява с "всякакви дейности, незабранени от закона", иначе влиза в сила един друг специален закон - "Наказателния кодекс".